Продължавам да зареждам дневничето си с ярки цветове, отразяващи всичко, което чувствам и мисля :).

Преди няколко дни реших да си открадна малко време за моето удоволствие и се възползвах, докато Дивна спинка, а Арчи си лежи и грабнах лист, моливи и един черен маркер и започнах да рисувам. У дома беше толкова тихо, че чак неестествено :)))). Взех да мисля и да се чудя с какво да запълня тоя голям бял лист пред мен. Искаше ми се да е нещо различно, което досега не съм рисувала и реших да се пробвам с един тигър... :)))). По едно време вратата се отвори и Арчи влезе, за да провери какво правя /обикновено става през 10 минути, за да види докъде са стигнали стрелките на часовника, защото знае, че трябва да почива от 14:00 до 16:00, но все няма търпение да става :)/. Като видя, че рисувам, очите му светнаха. Веднага хвърли поглед върху листа и се възхити на мамината рисунка :). Каза ми, че тигърът, който рисувам е много хубав, от което се пучуствах много щастлива, но веднага след това се натъжих, от последвалия му въпрос: "Еее, мамо, ама защо аз не мога да нарисувам толкова хубав тигър като теб?"

В никакъв случай не исках да повлияя зле на самочувствието му и му отговорих, че на неговата възраст и аз не съм можела да рисувам по начина, по който го правя сега и всичко е въпрос на труд, умения и упражнения.

И постепенно разговорът ни ме върна години назад, когато бях дете и моят баща ме окуражаваше да рисувам, бдейки над мен, докато аз все повтарях, че не мога и не мога. Тези забравени спомени ме върнаха в моментите, които моят баща е успял да запали искрицата на този ентусиазъм, който живее и до днес в мен :).

Ето тези чувства ще съхранява този тигър и все ще ми напомня за този следобед, когато моят Арчи се е възхищавал на рисунката, а неговата майка се е върнала в спомени от детството си и се е опитала да го окуражи в желанието му да бъде като нея, или май по-скоро да стане по-добър!

Дано е успяла! :)